Нетаняху искаше да разедини палестинците, но разедини Израел

Запазване на статуквото на всяка цена - така изглежда стратегията на Бенямин Нетаняху в конфликта между Израел и палестинците. Това е така, независимо от известната му реч, произнесена в Университета "Бар-Илан" през 2009 г., в която той изразява принципно съгласие за създаването на палестинска държава. Действията му показват, че той и неговите правителства са по-заинтересовани от поддържането на вътрешнопалестинския конфликт между Хамас и Организацията за освобождение на Палестина, дори и цената за това да е Хамас да продължи да съществува.

Хамас да съществува, за да няма палестинска държава?

Хамас е военизирана ислямистка палестинска групировка, която иска да унищожи държавата Израел. Германия, Европейският съюз, САЩ и някои арабски държави я класифицират като терористична организация.

Дясноконсервативния уебсайт Mida твърди, че през 2019 г. Нетаняху е заявил пред партията си "Ликуд", че на Хамас трябва да ѝ бъде позволено да получава финансова подкрепа от Катар като основен фактор за предотвратяването на създаване на палестинска държава. "Това е част от нашата стратегия - да създадем разделение между палестинците в Газа и тези на Западния бряг", твърдял той.

През последните години големи части от израелското общество бяха по-скоро безразлични към действията на премиера на страната. От 7 октомври насам обаче ситуацията се промени.

Решение на конфликта - мисията невъзможна?

Един от най-често използваните изрази след ужаса от терористичната атака на Хамас на 7 октомври е "shinui konsepzia", което означава "промяна на концепцията". Хората очакват решения, различни от тези, които са им били предлагани до този момент от двете страни на политическия спектър. Самият Нетаняху досега не е представил никакво възможно решение.

Както заяви американският държавен секретар Антъни Блинкен обаче, големи части от израелското общество изобщо не вярват, че съществува решение на конфликта.

Либералните и ляво настроените израелци призовават за избори и искат смяната на Нетаняху. Неговото правителство пък се опитва да използва войната, за да възстанови селищата, евакуирани при изтеглянето на Израел от ивицата Газа през 2005 година.

Нетаняху многократно е заявявал, че Израел няма намерение да прави нещо подобно. Но коалиционните му партньори, водени от крайнодесния министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, обикалят телевизионните студия и призовават за т. нар. доброволна емиграция на палестинците от ивицата Газа.

Нетаняху губи контрол над собственото си правителство

Издигането във властта на Бен-Гвир показва до каква степен Нетаняху е изгубил контрол над собствения си кабинет. В миналото всички останали политически партии - в това число и "Ликуд" - недвусмислено отхвърляха радикалните елементи в израелската десница. След това Нетаняху публично подкрепи Бен-Гвир, най-известната крайнодясна фигура, за да осигури собственото си политическо оцеляване. Така той легитимира политически човек, който е бил осъждан за подкрепа на терористична организация.

Според социологическите проучвания подкрепата за Нетаняху намалява, докато в същото време крайнодясната партия на Бен-Гвир "Оцма йехудит" ("Еврейска сила") вероятно може да спечели и повече места в парламента. В момента тя разполага с шестима депутати.

Каквото и да се случи оттук нататък, след 7 октомври израелското общество се промени. И то не само в политически план. Именно израелците ще дадат оценка на неотдавнашните изявления на Нетаняху, че след края на войната страната трябва да упражнява контрол върху сигурността в Газа.

Мястото на Нетаняху в историята ще бъде определено от отговорите на два въпроса. Първият е дали Хамас все още представлява заплаха за Израел? Вторият е възможно ли е израелските заложници, които терористичната организация държи, да бъдат върнати по безопасен начин?

Нетаняху е най-дългогодишният министър-председател на страната. Той често е казвал, че иска да бъде запомнен като "защитник на Израел". Но ако правителството му не успее да изпълни целите, с които публично се е ангажирало, в наследството, което то ще остави, ще бъде и първата война, която Израел е загубил.